Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Икономистът Любослав Костов разказва в социалните мрежи за на пръв поглед банално преживяване - поръчка на храна с неприятен финал. Зад личната история обаче той вижда по-дълбок проблем, свързан със състоянието на пазара на труда и бизнес модела на част от работодателите в България.

По думите му поръчката закъснява с 30 минути, а следват "пет разговора по телефона, в които езикът на Гьоте, Вазов или дори елементарният английски са заменени от пълна тишина“. Доставчикът е "вносен кадър от Индия“, който според Костов "не знае къде се намира, не знае български, не знае как да разчете картата на София“.

Ситуацията стига дотам, че авторът описва как "в ролята на пъдар, излизам да го ловя по улиците, за да си спася вечерята“. В крайна сметка намира куриера, но установява, че "половината поръчка липсва“. Дали е забравена или изчезнала по пътя – "мога само да гадая“, добавя той с ирония.

Костов използва случката като метафора за по-широк икономически процес. Според него бизнесът често "пищи, че няма кадри“ и настоява за внос на работници от трети страни. Резултатът обаче, по неговите думи, е "услуга, която е некачествена и хаотична, защото липсва квалификация“.

Той отправя директен въпрос към работодателите: "Спите ли спокойно?“ Според него вместо да се съобразят с пазарната логика и да повишат възнагражденията, част от фирмите "се опитват да заобиколят пазара и да не вдигат заплатите на българите“, като залагат на по-евтина работна ръка от чужбина.

В публикацията си икономистът използва остър израз като "модерно робство“, за да опише практиката по внос на нископлатен труд. По думите му това "размива трудовите ни стандарти“ и създава модел, при който "когато внасяш евтина ръка, получаваш евтин резултат“.

Костов поставя под съмнение разбирането за "модерна индустрия“, ако тя се гради върху заместване на местни работници с хора, които "не могат да разчетат един адрес на български“, само за да не се повишат заплатите с повече от 5%.

В заключение той формулира по-широко предупреждение:

"Пазарът на труда не е сергия за евтини души!“ Ако тенденцията продължи, предупреждава той, страната може да се изправи не просто пред липсващи услуги, а пред по-сериозен проблем - изтичане на български работници към държави, "където трудът им се цени“.

Така един личен случай с вечеря се превръща в критика към икономически модел, който според автора подценява стойността на труда и залага на краткосрочни решения вместо на дългосрочна инвестиция в квалификация, технологии и достойно заплащане.