Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
| КНСБ алармира: Губим работни места | ||||||
| ||||||
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров като представи тревожната картина на състоянието на промишлеността в страната. Димитров посочи, че е добре политиците, които ще се явяват на предстоящите избори, да се запознаят с дефинираните проблеми, и да чуят в каква посока да търсят решенията. Ситуацията ви страната ни показва спад и отчетливо намаление на отсносителния дял на индустрията в създаването на брутната добавена стойност, допълни той и обясни, че задълбочен анализ на заетостта и икономическото развитие българската индустрия, изготвен от ИССИО, показва, че от 1995 г. досега пик има през 2022 година, когато делът на индустрията в брутната добавена стойност достига 25%. Следва спад, който през 2024 година достига около 21 процента, а според предварителните данни за миналата година е под 20 на сто. Виждаме сериозни негативни тенденции в част от индустриалните сектори. Не можем да твърдим, че навсякъде има негативна тенденция. Части от индустрията продължават да работят добре. По разбираеми причини това е отбранителната промишленост, каза Димитров и очерта ситуацията в различните отрасли: – Добивът на въглища бележи поредица от катастрофални спадове до над минус 50%, докато добивът на метални руди и на неметални материали и суровини регистрира плавна тенденция на намаляване на отрицателните темпове; – Производството на хранителни продукти и на напитки е с почти еднаква негативна тенденция, а в същото време производството на тютюневи изделия е изцяло в положителния сектор на развитие, като се регистрират и някои забележителни скокове нагоре от над 60% на годишна база; – Производството на текстил и производството на облекло са също със сходна отрицателна динамика, докато при обработката на кожи и производството на обувки е налице по-умерен спад и опит да бъде преодолян; – Производството на хартия и картон регистрира двуцифрени темпове на спад. С по-ниски темпове на намаление на промишленото производство са производството на дървен материал и печатната дейност, но те също са почти изцяло в негативния диапазон – Производството на химични продукти има ярко изразена негативна тенденция, при производството на изделия от каучук и пластмаси тя е по-умерена, а производството на лекарствени вещества и продукти има колебливи движения в двете посоки; – В тежка икономическа криза (с поредица спадове от над минус 30-40%) е такъв важен отрасъл, като производството на основни метали, а в същото време производството на метални изделия е почти изцяло в положителния сектор на развитие. Спадът на производството върви и с намаление на заетостта. През 2024 г. най-сериозно е намалението ѝ в обработка на кожи и производство на обувки – 21 процента; следват облеклото – 12 процента спад на заетите лица; на дървен материал и изделия – с 8,5; на превозни средства без автомобили – 15 процента по-малко заети. Главният икономист на КНСБ и директор на ИССИО Любослав Костов посочи, че по отношение на заплащането, ако секторът се раздели на добивна и преработваща, разликата е огромна. В добивната промишленост средната заплата е с над 1/5 от средната заплата за страната. Докато заплатите в преработващата са 85% от средната. От 22 икономически дейности в нея, само в 7 заплащането е над средното възнаграждение в страната. Председателите на федерации към КНСБ от индустрията посочиха проблемите в отделните сектори и какви действия са необходими за преодоляването им. Във въгледобива има рязко намаление през последните две години на добитите количества въглища, което води до спад в производството на електроенергия от тази суровина и това се отразява на загубата на работни места, коментира Валентин Вълчев, председател на Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ. За последните две години са загубени 1000 работни места при заетите във въгледобива, каза той. Губим конкурентоспособност, работни места и доходи, допълни той. По думите му на другия полюс е добивът на метални руди – изоставането през последната година се наваксва и това се отразява на работните заплати, а заетостта е запазена. "Цяла година говорим за стратегически материали и суровини, но този кабинет не успя да изготви националния списък за критичните суровини, въпреки европейския регламент“, припомни Вълчев. Работните места намаляват с хиляди в цяла Европа. Поредица правителства не обръщат достатъчно внимание на развитието на индустрията, каза Ренета Петрова, и.д. председател на СФ "Металици“. В програмите на политическите партии няма почти нищо относно развитието на индустрията у нас, което вече е години наред и води след себе си хаос при развитието ѝ. Това води към намаляване на производството, неизползване на капацитета и редица други проблеми, стана ясно от думите ѝ. Тя допълни, че федерацията на настоява за въвеждане на задължителна социална оценка към всяка индустриална мярка, ако въобще поредното правителство започне да изработва цялостна стратегия за развитието. "Въпросната социална оценка трябва да е свързана с проект и да е обвързана с публично финансиране на КТД, да има изисквания за нови работни места и заетост. Важно е и картографирането на уменията, всичките ни индустрии страдат от липса на квалифицирани кадри“, посочи тя. Особено в тежките индустрии има изключителни затруднения относно намирането на работници. Исканията касаят също и гаранции за създаване и запазване на качествени работни места във всички засегнати сектори. По думите ѝ най-силно ударена от всички страни е именно стоманодобивната индустрия, където имаме закриване на около 25% от работните места в последните години. Тя припомни, че съществена за цялата металургия е цената на тока, което спъва и синдикатите при преговори за увеличени на заплатите, социални придобивки и др. Тя посочи също, че в металургията загубата на работни места за периода 2019 – 2024 година възлиза на около 2000 работни места, което основно е повлияно от ковид кризата, ранно пенсиониране и др. В Химическата промишленост работят 2,6% от всички заети в икономиката на страната. Заплащането е около и под средната работна заплата. Химическата индустрия е силно зависима от енергийните ресурси. Секторът е обект на редица регулации, силно зависима е и от системата за търговия с въглеродни емисии. Сериозно предизвикателство пред сектора е и недостигът на квалифицирана работна ръка, каза Красимир Кръстев, председател на НФТ "Химия и индустрия“. Той посочи, че дори вече се обсъжда идеята за обединяване на специалностите, включващи химически технологии, защото няма желаещи студенти, които да се обучават в това направление. 40% от студентите от химическите специалности 3 години след като завършат, напускат страната. Намаляването на производствените мощности се дължи до голяма степен и на жестоката конкуренция, която ни залива от страната на Китай, допълни той и припомни, че отбранителната индустрия и автомобилния сектор са сред тези, които са пряко зависими от химическата индустрия. Марина Митова, председател на Независима синдикална федерация на енергетиците в България, посочи, че е нужно да се гарантира енергия на конкурентни цени. Стратегически фактор за енергийния преход е енергийната инфраструктура. Нужно е дългосрочно планиране и визия, липсата на енергийна стратегия води до щети не само за енергетиката и не само за индустрията. Законът за веригите остана във въздуха, фактът, че се ограничава непрекъснато вносът на свежи плодове и зеленчуци и преработени продукти от хранителната промишленост, а при родното производство делът намалява, се отразява в два аспекта – първо, ежегодно заетите в сектор хранително-вкусова промишленост намаляват, както и делът ѝ в БВП, каза Славчо Петров, председател на Федерацията на независимите синдикални организации от хранителната промишленост. Той подчерта още: "Ние сме като разграден двор. Навсякъде, във всякакви вериги, се предлага прясно месо – докарано обаче от хиляди километри за няколко дни един Господ знае, защото, за да дойде прясно, трябва да се замрази. Правили сме стратегии за развитие назад в годините за развитие на хранителната промишленост – всичко си остана във въздуха. Пълно безхаберие“. Председателят на Синдикат "Бира, храни и напитки“ Красимир Пащрапански обърна внимание на отворено писмо от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки, Съюза на пивоварите и Сдружението за модерна търговия срещу предложение, внесено в парламента, за въвеждане в страната на държавна депозитна система за опаковки от напитки. Според позицията им това е в разрез с европейския модел и е срещу интересите на гражданите, тъй като се предвижда те да платят за изграждането и поддържането на депозитната система. С обща декларация федерациите настояват за: 1. Активна индустриална политика, както на национално ниво, така и на ниво предприятие, насочена към: модернизация на съществуващите индустриални производства; развитие на стратегически индустриални сектори с производство с висока добавена стойност. 2. Съвместно със социалните партньори да се разработи и приеме в спешен порядък Национална индустриална стратегия 2025 – 2030, в която: 2.1. Да бъде извършена оценка на въздействието върху промишлените сектори от прилагането на новите европейски стратегии за развитието на индустрията в средносрочен и дългосрочен план; 2.2. На базата на основните суровини, при които нашата индустрия не използва пълния потенциал на добавена стойност, да се направи План за реиндустриализация, основан на преминаването от суровинен към преработващ модел с висока добавена стойност; 2.3. Привличането на инвестиции да се фокусира върху проекти за дълбока преработка, технологично обновление и затваряне на производствени вериги около националната суровинна база. 3. Ясна визия за целенасочено използване на европейските и националните инструменти за финансиране за развитие на нисковъглеродна индустрия и внедряване на чисти технологии. 4. Създаване на фонд за защита на уязвимите индустрии, който да осигурява целево финансиране за запазване на заетостта, компенсиране на рязко нараснали производствени разходи и инвестиции в модернизация, като достъпът до средства да се обвърже със социален диалог и ангажимент за защита на работните места. 5. Въвеждане на задължителна социална оценка към всяка индустриална мярка и проект и обвързване на публичното финансиране с: – колективно трудово договаряне – изискване за нови работни места и заетост – спазване на трудовото и социалното законодателство. 6. Систематично картографиране на уменията на работещите в индустрията, на базата на което да бъдат предприети секторни и регионални мерки за обучения, свързани с ускореното въвеждане на нисковъглеродните технологии, дигитализацията и ИИ. 7. Гаранции за запазване и създаване на качествени работни места във всички засегнати сектори чрез национални програми за квалификация и преквалификация, финансирани съвместно от държавата и предприятията. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
на 05.02.2026 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Дара каза: "Сбогом"
09:20 / 16.02.2026
Единственият внук на Симеон, който избра България, става барета
13:24 / 16.02.2026
Раздялата, която беше последна за Ники Илиев
10:53 / 16.02.2026
Държавата България ще им изплати 24 милиона лева
14:05 / 17.02.2026
Актуални теми
Абонамент
Анкета
